Например, на какво равнище са очите на човека, които различават всички степени на хубостта и красотата? И на какво равнище са вкусовите му възприятия, които разграничават специфичните особености на храните? И на какво равнище е разумът му, който прониква в дълбините на истините и в най-тънките им детайли? И на какво равнище е сърцето му, което копнее и жадува всички видове съвършенство? На какво равнище са всички тези и подобните на тях инструменти в сравнение с примитивните животински органи, които е възможно да се развият само в границите на две илитри степени с изключение на специфичните функции, свързани с отделен орган у дадено животно, който е възможно да превъзхожда по своята дейност човешкия си еквивалент просто защото подобни функции не влизат в мисията на човека.

Тайната на наличието у хората на такова обилие и богатство от органи се заключава в следното: човешките сетива и чувства придобиват сила, развиват се и се разгръщат най-вече по причина на притежаваните от хората разум имисъл. Степента на концентрация на човешките сетива получава множестворазнообразни проявления с оглед на многото и различни потребности на хората. Затова и сетивните им възприятия са се нароили и чувствата им са нараснали по брой. Понеже човек притежава съвкупна природа, той е станал ос на различни надежди и желания и център на насочване към различни цели. С оглед на множеството му естествени функции органите му са се развили и са разширили своя обхват. По причина на прекрасната си природа, подготвена за различни форми на богослужене, той е дарен със способности, събиращи семената на съвършенството. Затова не е възможно такова обилие от органи ив толкова висока степен да е дадено на човека, за да придобива той благатана тленния мимолетен земен живот. Нещо повече, пред него би трябвало да стои крайната цел да изпълнява своите функции, домогващи се до безкрайни цели, да обявява слабостта и бедността си чрез своето богослужене пред Всевишния Аллах, да съзерцава с широкия си поглед славословията на Божиите творения, да свидетелства за това, да наблюдава благата и даровете, коитоБожието милосърдие му предоставя и да е признателен на Аллах за тях, да бъде очевидец на чудесата на Господната мощ в тези създания и да разсъждава върху това, да мисли за него и да го съзерцава с поглед на човек, който се поучава и се възхищава.

О, ти, който се покланяш на земния свят и си страстно влюбен в тленния живот, и си нехаен за тайната на най-прекрасното творение, чуй следната въображаема случка, в която е представена истината за земния живот. Тази история в образи бе видяна от “стария” Саид и именно тя го превърна в “новия” Саид. Ето я.