Видях себе си, сякаш съм се отправил на дълъг път или съм изпратен на далечно място. Моят господар ми бе заделил сума от шейсет златни лири, от коитовсеки ден ми даваше по нещо. Влязох в хотел, в който имаше увеселително заведение и започнах да харча притежаваните от мен средства, като само за една нощ прахосах десет лири в хазартни игри, за слава и от суета. На сутринта се оказах с празни ръце, не можех да извърша никаква търговия и да вземанищо от онова, от което щях да се нуждая на местоназначението си. Разполагах само с болките и греховете, които ми бяха останали от непозволените наслади, притежавах единствено раните, огорченията и жалбите, които се процеждаха от онези глупости и низости. Както се намирах в такова унило, тъжно и злощастно положение, пред мен се появи мъж и каза: “Ти похарчи целия сикапитал напразно и заслужи наказание. Ще отидеш на желаното място с празни ръце. Ако си задълбочен и проницателен, ще разбереш, че вратата на покаянието е отворена и все още не са я заключили. Ти можеш да спестиш половината от получената сума, от останалите ти петнайсет лири, за да купиш някои неща, които ще ти бъдат нужни на другото място.” Посъветвах се с душата си, нотя не се съгласи. Мъжът каза: “Тогава спести една трета!” Но видях, че душата ми е недоволна и от това. Той каза: “Тогава една четвърт...” Но установих, че душата ми не иска да изостави обичая си, с който бях подложен на изпитание. Мъжът поклати глава, обърна се сърдит и гневен, и пое по своя път. После забелязах, че нещата сякаш са се променили. Видях се във влак, който се спуска със стремителна скорост в тунел под земята. Изумих се от учудване, но нямах друг изход и не ми бе възможно да мръдна нито наляво, нито надясно. Бе странно, че от двете страни на влака се виждаха красиви и привлекателни цветя, и разнообразни сладки плодове. Протегнах ръка към тях като глупак, опитвайки се да ги откъсна, но те бяха надалече, а имаха и бодли, които се забиваха в ръката ми, та тя се нарани и потече кръв. Влакът летеше в лудешки бяг исамо си причиних страдания без никаква полза за мен. Един от служителитетам ми каза: “Дай ми пет гроша, за да ти набера количеството цветя и плодове, които желаеш! Като се раняваш, ти губиш многократно повече в сравнение с онова, което ще придобиеш за пет гроша. А има и наказание за деянието ти, защото е забранено да се къса без разрешение.”

Обзе ме силна скръб, погледнах от прозореца напред, за да разбера дали тунелът свършва и забелязах, че по него има много прозорци и дупки, които са вместо изход, и че пътниците биват изхвърляни навън в тези трапове.