Да, човече, от гледна точка на растителното си тяло и животинската си душати си малка и нищожна частица, бедно творение и слабо животно, което се потапя в бурните вълни на тези поразителни съперничащи си същества.

Но от гледна точка на своята човечност, която се усъвършенства чрез ислямското образование, озарено от светлината на вярата, която съдържа сиянието на любовта към Бога, ти си цар въпреки че си раб, и си цялостен въпреки че си частица, и си просторен свят въпреки че си малък. Ти имаш високо положение макар и да си нищожен, тъй че си ръководител с озаряваща проницателност при този широк кръгозор, и можеш дори да кажеш: “Моят милосърден Господ стори за мен земята да е пристан и жилище, и стори за мен слънцето и луната да са светилник и сияние, и стори за мен пролетта да е букет от цъфтящи цветя, и стори за мен лятото да е трапеза на благодат, и стори за мен животните да са покорни слуги, и накрая стори за мен растенията да са украса, обзавеждане и прелест за моя дом и моето жилище.”

Накратко казано, когато се вслушаш в душата и сатаната, ще изпаднеш сред най-долните от принизените, а ако чуеш истината и Корана, ще се издигнеш донай-горните от извисените и ще бъдеш най-прекрасното творение във вселената.

Пето Положение

Човекът е изпратен на земята като гост и служител, дарен е с дарби и многоважни способности, и въз основа на това са му поверени велики функции. За да се занимава той с делата си, да се труди и да полага усилия за тези цели и значими функции, към него са отправени стимули и заплахи за изпълнение надейността му.

Ще сумираме тук човешките функции и основите на богослуженето, които сме разяснили на друго място, за да бъде разбрана и възприета тайната на “най-прекрасното творение”.

И така, след идването му на този свят човек е длъжен да извършва богослужене в две насоки:

първата - задочно богослужене и размисъл;

втората - богослужене и нашепване на молитва под формата на пряко обръщане към Бога.

Първата насока означава да се повярва с покорство на видимата Господна власт във вселената и с възхита и възвеличаване да се наблюдават съвършенството и красотите на Преславния Аллах.